Фестивалът на розата се провежда в последния съботен ден на месец май, когато розоберът в долината е в силата си. Денят има празничен, забавно-развлекателен характер. Програмата включва:
1) Ритуал „Розобер” В него участват колективи за любителско творчество – кукери, певчески и танцови групи за автентичен фолклор, новата Царица на розите, 6 малки сподвижнички. В розовите градини се осигурява възможност туристите сами да участват в процеса.
2) Шествие на Царицата на розите То тръгва от розовите градини, преминава по улиците на град Карлово и стига до централния площад, където на специална сцена продължава културната програма.
3) Празник в Розовата долина Включва официална церемония по откриването на Празника и богата фолклорна програма.
4) Демонстрация на розоварене и дегустация на продукти от роза В Историческия музей в града, пред гости и граждани се демонстрира процесът на розоварене от началото на миналия век.
5) Весел детски следобед Като иновативна проява тук се организира детски конкурс „Мини мис Роза”. В него участват деца на възраст от 4 до 8 години.
6) Празнично забавно веселие Това е вечерната програма, с която приключва Празникът на розата в Карлово. За гражданите и гостите на града е осигурена богата и разнообразна забавно-развлек
(Снимка: © Иванка Балтова)
“Сурва/Сурваки” е уникална българска традиция за здраве и берекет от древни времена до наши дни.
С нея се поставя началото на новата календарна година – 1 януари. Сурвакането е символично удряне по раменете на домакините, използвайки сурвакница и изричайки специални заклинания за здраве и благоденствие на стопаните на дома и на цялото им семейство. Децата обикновено сурвакат. Те получават гевреци, сладки неща и пари.
„Сурвакницата” има магическата сила да направи желанията по-реални.
Тя има формата на числото 8 или на буквата Ф със змия като символ на мъдростта, или съдържа 3 кръга, които изразяват Светата троица и поддържат здравето и богатството в дома през цялата година.
Изработена е от дрян - символ на здраве, дълголетие и мъдрост.
Сурвакницата е украсена с:
- червен конец за предотвратяване на заболяване
- овча вълна в различни цветове за отблъскване на зли сили и болести
- монети за богатство,
- люти чушки, пуканки, сушени плодове, гевреци и други за плодородие и изобилие.
След приключване на празника, сурвакниците се оставят на места, където човешката ръка не може да достигне.
Основните думи на сурвакарите са, например:
Сурва, сурва година
Златна пшеница на нива
Червена ябълка в градина
Пълна къща с коприна
Живи - здрави до година, до амина!
(Снимка: © Любослав Димитров)
Наум, Климент, Ангеларий, Сава и Горазд, учениците на светите братя Кирил и Методий, са поканени в България от Борис I, цар на Първата българска империя, за да учат духовниците на държавата на славянски език и писменост. Създадени са две академии в Охрид и Преслав. В края на IX в. Наум създава кирилица, а Климент създава по-елегантна версия само с 44 букви (сега 30).
Въпреки 500-годишното турско владичество, азбуката на Климент не изчезна. Тя спомага за запазването на християнството, на българската нация и език. Тя е толкова съвършена, че се пише това, което се чува и се чете точно това, което се вижда написано. Времето за писане се спестява - буквите в думите се пишат свързано.
Кирилицата се е използвала от повече от 400 милиона хора и от над 50 езика по света. Днес кирилицата се използва в България, Северна Македония, Монголия, Русия, Сърбия и др.
15% от население по света се обучава на кирилица.
24 май е официален празник „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност”
Най-ранният открит надпис по нашите земи, изписан с кирилица, е от 931 година.
Наименованието „кирилица“ е регистрирано през 1563 година в Хърватия.
През 2007 година кирилицата става едва третата официална азбука на Европейския съюз.
(Снимка: © Професор доктор. Емилия Великова)
Нептун е римски бог на морето и на течащите води.
Всяка година жители и гости на русенското село Ряхово се събират на брега на река Дунав за традиционния празник на реката. По този начин те отбелязват края на лятото и началото на есента.
Но през 1956 година празникът започва да се нарича Нептунова вечер, защото става част от празненствата, организирани за участниците в Международната туристическа регата по река Дунав. Това е най-дългият гребен поход по река Дунав в света от този род.
Нептуновата вечер се провежда на сцена, разположена на метри от брега. Организатори на празника са кметство Ряхово и народно читалище “Познай себе си – 1911 година”.
Посрещането на Нептун е предшествано от появата на водната магьосница, която трябва да подготви хората за идването на повелителя на водата. При залез слънце, от дълбините на реката се появява Нептун със своята свита. Под ръководството на водната магьосница, Нептун кръщава малки и големи, като им дава имена на речни обитатели.
Празникът продължава до късна вечер с много песни, народни танци и игри.
(Снимка: © Професор доктор. Ралиста Иванова Василева)
Бъдни вечер е нощта срещу Рождество Христово. Цялото семейство се събира около трапезата, върху която има нечетен брой постни ястия - 7, 9, или 11. Домакинята приготвя постни зелеви сърми, пълнени сушени червени чушки, сварен фасул, варено жито, тиквеник, варени сушени плодове, греяна ракия и червено вино.
Най-ценната храна на масата е обредният хляб. Изображенията върху хляба зависят от основната дейност на домакина и от очакванията му от бъдещето. Изображенията могат да са пряко свързани със земеделието (житен клас, царевица, лоза, нива), с животновъдството (крава, свиня, птици), с домакинството (къща, кошара, куче), с търговията (бъчва) и др. В хляба задължително се слага паричка, за да има здраве, късмет и берекет в семейството през следващата година. Най-много пари и късмет ще има този, на когото се падне паричката. До питката се поставя шарена сол - сол с билки.
Най-възрастният мъж донася Бъдника - дебело дъбово или крушово дърво, което гори бавно, за да не угася огъня през цялата нощ. Домакинът разчупва обредния хляб и дава по парче на всеки от семейството, като оставя по едно парче за животните и за земята. После всички си хапват от вкусните ястия на домакинята. Така около трапезата цялото семейство посреща Коледа.
(Снимка: © Мария Стоева)
За да се съхрани културноисторическото богатство на региона, Община Сливо поле, България, подкрепя организирането на театрални представления като „Лазаровден“ от пенсионерски и младежки групи.
Лазаровден е празник, тясно свързан с Великден, който заема важно място в българските фолклорни традиции. Това е празник на природата и на младите момичета (Лазарки), на които след този ден е позволено да се сгодяват и съответно да се женят.
В драматичната игра младите момичета носят кошница с яйца. Те обикалят селото, влизат във всяка къща и пеят песен за всеки член на семейството. Стопанката ги дарява с питка с мед, китка здравец и желязна пара – за успех, здраве и късмет. Тя им подарява още бели яйца, които те трябва да боядисат следващата седмица, за Великден. Първото яйце трябва да е червено - за радост на душата, второто да е жълто - да са златни житата, третото да е зелено - за тучни ливади, а всички останали пъстри - за пъстри градини.
След посещенията, лазарките отиват на Дунава и пускат венците си в реката. Това е състезание. Чийто венец е първи, тази девойка ще е водач на Лазаровден през следващата година и ще се омъжи първа.
(Снимка: © Професор доктор. Емилия Великова)
Гайдата съпровожда всеки местен празник. Инструментът е музикалната емблема на град Калфер.
Предполага се, че то навлиза в подбалканския град чрез преселници и се установява като местна традиция, особено с развитието на животновъдството. През първата половина на ХХ век майсторството на калоферските гайдари набира широка популярност, изпълненията им попадат във фокуса на грамофонната индустрия, радиото и музикалната фолклористика. От тогава датират и най-ранните звукови документи. Първите откриваме в личната колекция от грамофонни плочи на Лари Вайнър (САЩ) – записи на Слави Дерменджиев (гайдар и певец), издадени от грамофонната фирма „Фаворит рекърдс” (1911). Той е първият гайдар, засвирил „на живо” в програмата на държавното Радио София през януари 1936 г. В средата на миналия век фолклористката Райна Кацарова записва „на терен” друг изявен гайдар – Фальо Цвятков. Славата на калоферските гайдари бързо нараства. Благодарение на изпълнителската си активност, звукозаписната дейност и медийните изяви те извеждат местния музикален диалект в надлокални пространства, достигат нови публики. И днес гайдата е скъп за калоферци инструмент.
Потомствени музиканти усвояват гайдарския занаят в семейството, уменията се предават от баща на син, от дядо на внук.
(Снимка: © Иванка Балтова)
