Швабите (германци от южната част на Германия) обичат своите Шпетцле (Spätzle), вид макарони/юфка/нудели. В продължение на векове те правят Шпетцле у дома като гарнитура към печено месо с много сос или като самостоятелно ястие, например, със сирене или кисело зеле. По традиция, тестото се прави от брашно, яйца, вода и сол, но не се меси. Смесва се 1 килограм брашно (използва се специално брашно, което е с по-малко бучки), поне пет яйца, сол и вода (ако е необходимо) и се разбърква, докато сместа стане гладка и лепкава. След това, тестото се прави на трохи или се настъргва направо във вряща подсолена вода. Традиционен метод: тестото се поставя върху дъска, сплескана отпред, след което със специална Шпетцле стъргалка се прави на тънки ивици и се пуска във врящата подсолена вода. На ренде Шпетцле плъзгачът се бутва напред-назад и тестото пада през дупки във водата. Получават се къси, дебели макарони, ако дупките са кръгли и гладки или дълги, тънки макарони, ако дупките имат „носове“, които сочат надолу. Днес има Шпетцле машини за макарони в много различни дизайни, но те винаги се правят като тестото се изстъргва през дупки и макароните падат във водата. Като самостоятелно ястие, макароните Шпетцле се сервират със сирене и задушен лук, което се нарича Сирене Шпетцле (Kässpätzle). Или се поднасят смесени с кисело зеле и бекон - макарони с кисело зеле (Krautspatzen), или с леща и колбаси, или... Шпетцле е култ в Швабия и до днес.
(Снимка: © Pixabay)
Stolpersteine (Препъни камък) са камъни с размери 10x10x10 см. Художникът Гюнтер Демниг започва проекта „Препъни камък“ през 1992 г., като полага първия камък. Той имаше за цел да съхрани обществената памет за всички жертви на нацисткия режим: евреи, синти (ромски номади от Централна Европа) и роми, хомосексуалисти, политически преследвани, Свидетели на Йехова и жертви на евтаназията. Имената на Препъни камъните трябваше да възстановят личността и достойнството на хората, които бяха сведени до цифри. Съзнателното спиране пред камък с надпис трябва да бъде "препъване през главата и сърцето". Днес препъни камъните са на голяма почит. 75 000 камъка вече са положени в Германия и 25 в други европейски страни. Те формират най-големия децентрализиран мемориал в света, който все повече се превръща в проблем на общността в градовете. Всяка година на 9 ноември, датата на „Кристалната нощ” от 1938 г., хората се събират, за да почистят и полират металните плочи, така че имената на жертвите на националсоциализма да останат четливи. Това е напомняне в настоящето, когато отново се появяват нови признаци на насилие, презрение към човечеството и антисемитизъм.
(Снимка: © Бертрам Вегмер)
WНаписана още около 1800 г., тази песен има особено влияние по време на първата демократична революция на немска земя, „Мартенската революция“ от 1848/49 г. Това е време на демократично пробуждане, както и на сваляне на съществуващите порядки. Общият стремеж и бунтът за свобода, равенство и братство на либералното и младото население напук на всяко насилие и репресии са отразени в редовете на тази песен. Между 1810 и 1820 г. в гр. Берн е написана мелодията, която е отпечатана заедно с текста в брошура с швейцарски песнички. Накрая през 1842 г. немските поети Хофман фон Фалерслебен и Ернст Рихтер публикуват „Мислите са свободни” в брошурата „Силезийски народни песни“. Песента дава възможност на гражданите да пеят срещу политическото и лично потисничество и да дадат глас на копнежа си за независимост и самоопределение. Твърди се, че борецът от съпротивата в гр. Улм Софи Шол е изсвирила песента на баща си на стената на затвора, когато той е бил затворен за критични изявления срещу Хитлер. И до ден днешен артистите продължават да интерпретират отново песента за жадуваната свобода, например Нена или Леонхард Коен.
(Снимка: © Wikipedia Commons)
В Южна Германия, особено във Вюртемберг, в много села има традиция да се използват обществени пекарни за хляб. Това започнало в началото на 19 век с указ на администрацията за противопожарна защита на Вюртемберг. Местните вече не можели да пекат хляб в собствените си домове, защото рискът от пожар бил твърде голям. Поради тази причина, в центъра на селата започнали да строят пекарни, предназначени за колективно ползване, които често били близо до църквата или кметството. Освен нуждата от безопасност, роля изиграл и икономическият фактор, защото събирането на дърва и поддържането на пещта вече се извършвали съвместно или на споделена основа. Социалният фактор също бил важен: пекарните били обществени места. Хората се срещали в пекарните и разговаряли за ежедневието си и за работата си на село. Днес традицията на пекарните се поддържа от хора, които се грижат за околната среда. Мнозина искат да пекат хляб с квас, който за разлика от хляба от търговските вериги се съхранява по-дълго и се произвежда без изкуствени добавки. Пекарните все още насърчават социалното общуване в много общности. В днешно време използването на пекарните и животът около тях се регулират предимно от клубове и сдружения. Това породи много нови традиции, например, фестивали на пекарните, които често привличат много хора от целия регион.
(Снимка: © д-р Волфганг Достер)
Мъжете в Ледерхозен, обути в къси кожени панталони, застават в кръг. Техните бродирани тиранти и обувки също са от кожа. Те носят бели ленени ризи, шапки, украсени с бради от диви кози, и топли грейки от телешка кожа. Танцьорите държат свити ръцете си напред, но щом музиката засвири, те вдигат коляното си и скачат от единия на другия крак, а след това пляскат с ръце последователно по бедрата, коленете или подметките на обувките си. Те тропат с кожените си обувки на земята и пляскат силно с ръце - танцуват Schuhplattler, което означава „пляскане на обувки“. Синхронизираното, ритмично пляскане и тропане напомня за съвременните перкусии. „Пляскането на обувки“ е чисто мъжки танц, предназначен да впечатли жените. Танцува се повече от век в Южен Тирол, Южна Бавария и части от Австрия. Танцът все още се изпълнява на много църковни и традиционни фестивали, като се преподава и предава на поколенията в много клубове за традиционни костюми (Trachtenvereine). Позиращото поведение ни напомня за поведението на мъжкия глухар, който танцува в кръг с вдигнати пера на опашката и издава силни щракащи звуци, за да впечатли женската. Оттук и вярването, че глухарът е вдъхновил този народен танц „Пляскане на обувки“.
(Снимка: © Heimatverein Thalkirchdorf)
Карнавалът се празнува преди Пепелна сряда. Традицията датира от Средновековието. Първоначално, целта на Масленицата е била да се изядат всички остатъци от месо и мазнини, защото в християнството не е било позволено те да се ядат през Великия пост. През вековете, Масленицата в Южна Германия се е превърна във фолклорен фестивал с театрални представления, музика и танци. Гилдиите на шутовете в католическите общности организират представления със специални маски и костюми, които често имат общо с легендите и историята на конкретното място. Шутовете могат да правят пакости под прикритието на маските си. Те придобиват нова идентичност и играят роля, която няма нищо общо с ежедневието им. Основните места на карнавала „Фаснет“ (нощите преди Великия пост) са Ротвайл, Вилинген, Ридлинген, Бад Валдзее и др. Всяка гилдия на шутовете култивира своите обичаи. В Ротвайл, например, хумористичните скокове на шутовете се провеждат на Маслен понеделник в 8:00 часа сутринта, а в Ридлинген, ястието „Жабешко шкембе“ се празнува на Маслен вторник. Фестивалът става все по-популярен от 60-те години на миналия век до сега. Всъщност, той е толкова популярен, че Гилдията на шутовете на Ротвайл дори обсъжда ограничения за участия. Телевизията и радиото съобщават за събития с хиляди зрители.
(Снимка: © Хорст Бухман)
Това е денят на жителите на град Улм. Всяка година, в предпоследния понеделник на юли, градът празнува своя традиционен народен празник и повтаря клетва, която съществува от 14-ти век. След това има тържество - първо на река Дунав, а след това и в целия град. През Средновековието в Свободния имперски град Улм има конфликт между патрициите (благородниците) и гилдиите на занаятчиите. Последните придобиват все по-голямо влияние през 14-ти век и се борят за дял от политическата власт. Тази борба е уредена с "Великата клетва" от 1397 г., която дава на гилдиите ясно мнозинство в градския съвет. За първи път в историята на Улм хората извън патрицианските кръгове получават право да участват в политиката. В памет на гилдиите на занаятчиите в Улм и тяхната борба за политическо участие, всяка година пред градски дворец Швархаус (Schwörhaus) кметът на град Улм отчита случилото се в града през изминалата година. След това, той вдига дясната си ръка и се кълне, че "ще бъде обикновен човек за богатите и за бедните" – т.е.ще работи еднакво за всички граждани на града. Днес „Набада“, живописен фолклорен празник на река Дунав, се свързва с Градския фестивал на Улм, като седмицата преди него е изпълнена със събития като Lichterserenade и на всеки четири години Fischerstechen и Ulm Bindertanz.
(Снимка: © Градски архив на Улм)
