Това е много бърз жизнерадостен мъжки танц от планината Банат, който се изпълнява от момчета, застанали в полукръг с ръце на раменете като верига. Танцът принадлежи на пасторалния репертоар. Костюмите на танцьорите са базирани на контраста между черно и бяло. Отличителният елемент на този танц са бързите движения с краката, стъпките, пълни с енергия, богатият ритъм, приятното разнообразие от темпове. Танцьорите изпълняват разнообразни артистични фигури, които изпълват сцената с хармонични движения, завършени с фигури на повдигане, усукване и люлеене на краката. Перфектният ритъм на краката сякаш се превръща във вътрешен ритъм на танцьорите и зрителите - толкова дълбока е страстта на този танц. Местните хора научават танца от своите предци. С течение на времето, той губи своята пасторална функция и се интегрира в шоу програми. И сега се изпълнява с голяма гордост от селските момци през празниците. Танцът „Пояс“ изразява голямата жизненост на танцьорите като представители на планинския район, тяхната енергичност, страстната им природа и особената им гордост. Той предава автентични елементи на румънската духовност, начина, по който предци са изразявали чувствата си.
(Снимка: © Лусия Елена Попа)
Коледуването (colindatul) е един от най-разпространените и най-известните румънски обичаи. Радостта от Рождеството на Спасителя, отразена в жестове, изпята в церемониални текстове и изтанцувана в танци се отразява в очите на коледарите, пълни с надежда, вяра и любов. Коледарите известяват благата новина по домовете на хората, новината за раждането на Божия Син, като пожелават на всички здраве, щастие и благоденствие през следващата година. Коледарите се възнаграждават от домакините с традиционни ястия - пити, кифлички, ябълки, ядки, наденици и др. Те биват поканени от домакините да се присъединят към тях на Бъдни вечер. От вечерта до сутринта улиците кънтят от гласовете на коледари, облечени в народни носии. Те вървят от порта до порта, напомняйки на хората момента, когато тримата мъдреци от Изтока следват пътеводната звезда към мястото на раждането на Спасителя. Коледарските песни се пеят от Бъдни вечер до Богоявление в църквите и се предават от поколение на поколение, като се считат за ценно наследство, което включва мисли, думи, чувства, вяра на предците, любов, общение и история. Някои семейства избират песен от огромния румънски репертоар като песен на домакинството, която се наследява от баща на син.
(Снимка: © Ана Гяур)
„Ия“ е едно от най-старите облекла, специфични за румънските народни носии. „Ия“, традиционната румънска блуза, беше и е близка до душата на румънския народ. Богатите, уникални, ръчно ушити и много педантични шевици очароват всеки със своята красота и оригиналност. Символите, бродирани отпред, отзад или на ръкавите, говорят не само за живота и семейството на жените, шили тези ризи и за географския район, в който са изработени (те се различават от един регион на друг), но и за занаятите на всяко село. От древни времена румънските популярни мотиви разказват много неща за духовността на хората. Освен, че играят естетическа роля, те също така са начин за себеизразяване. Моделът показва района, социалния произход, семейното положение, възрастта или професията на дадено лице. Цветовете придобиват особено значение в румънските народни носии, тъй като са специфични за географския район, където е произведен всеки костюм, адаптирани са към възрастта на жената, която го носи, както и към нейния социален статус. Цветовете предават и други детайли: синьото и среброто са използвани за символизиране на водата и реките (мотив, често срещан в румънската популярна култура), златното и зеленото служат за представяне на равнината, а червено и кафяво описват планинските региони.
(Снимка: © Ана Злибут)
Сърмите (сармале) е едно от най-популярните ястия в Румъния. Въпреки, че се счита за традиционно румънско ястие, то има своите корени в Османската империя. Сърми се приготвят от Близкия изток до Балканите и Централна Европа, но рецептите са различни от една страна в друга. В Румъния, това ястие се радва на признателност в цялата страна и може да се разглежда като ястие със специална символика. Глинената тенджера за сърмите присъства в почти всеки румънски дом и се казва, че е ключов за получаването на автентичен вкус. Най-разпространените сърми се приготвят със (свежи, мариновани или кисели) зелеви листа, но също и с лозови листа. Честотата и популярността на тяхното приготвяне нараства, както при семейни и религиозни тържества, така и при културни събития. Сместа за сърмите включва мляно свинско и говеждо месо, ориз, лук, яйца, копър, сол и черен пипер, внимателно завити в листа от зеле или лоза. Сърмите се поставят наредени в глинен съд. След това се заливат с вода, добавят се 2-3 дафинови листа и, по желание, пушени ребра. Готяват се на слаб огън и след известно време специфичната миризма става примамлива и непогрешима. След 3-4 часа, когато ястието е готово, може да се сервира с полента и сметана. Това е изключително вкусно ястие.
(Снимка: © Кармен Фиру)
Манастирът Никула за монаси, посветен на Успение на Пресвета Богородица и намиращ се в окръг Клуж, е едно от най-старите монашески селища в Румъния. Първото свидетелство за съществуването на дървена църква датира от 1552 г. В манастирската църква се помещава прочутата чудотворна икона на Божията майка с младенеца, изрисувана върху елхова дъска през 1681 г. от свещеник Лука от Иклод. Според доклад на австрийски войници, иконата е плакала почти месец между 15 февруари и 12 март 1699 г., предвещавайки по този начин бедите, които предстоят. След това събитие манастирът Никула се превръща в едно от най-важните места за поклонение в Северна Трансилвания. Поклонението се провежда през месец август. Десетки хиляди вярващи се отправят към Никула, някои дори вървят повече от 100 километра, зачитайки древните традиции. В нощта между 14 и 15 август се отслужва Богородично бдение, след което иконата се изнася от храма и свещенически съвет обикаля религиозната сграда с иконата на Божията майка. На 15 август се провежда голямата служба на Светата литургия, последвана от трапеза, предлагана на всички поклонници.
(Снимка: © Елена Стефанут)
Мартеницата (мартишор) е орнаментиран предмет от бял и червен конец, който се появява в традицията на румънци, българи и на Балканите при арумънци и меглено-румънци. Мартеницата се носи на лявата ръка или на гърдите. Слага се на 1 март (за 10 дни, две седмици или месец). Смята се, че ако се пожелае нещо, докато мартеницата се окачва на дърво, след като е носена, то желанието ще се сбъдне. В Банат, Буковина, Бистрица - Насауд, Марамуреш и част от Молдова, момичета предлагат мартеници на момчета, които на свой ред подаряват подаръци на момичетата на 8 март. Чрез традицията да се дава и получава този символ на пролетта, светът се радва на идването на пролетта и предава чувството на привързаност към човека, на когото е подарена мартеница. В народната традиция са известни три мита: Могъщият, който освободи слънцето; Борбата на пролетта със зимата; Братът и сестрата на хана. В началото на април в голяма част от селата на Румъния и Молдова дърветата се украсяват с мартеници. Тази красива пролетна традиция е обект на световното наследство на ЮНЕСКО от декември 2017 г.
(Снимка: © Ана Злибут)
Думата „поговорка“ произлиза от латинската дума „proverbium“, което означава „популярно морално учение, породено от опит, изразено чрез проста, внушаваща формула, обикновено метафорична и често римувана (музикалността улеснява запомнянето)“. „Притчи, поговорки“, наричани думи на духа или на старейшините, са анонимни. Те идват от хилядолетната мъдрост на народите, които са преживели множество събития през вековете, които генерират всякакви състояния, наблюдавани в някои качества, в чуждите пороци, от които са си взели поука. Румънските примери са: „Правиш добре, намираш добре направено“, „Каквото не ти харесва, не го прави на друг!“, „Този, който се събужда сутринт отива далеч”, „Кажи ми с кого си, за да ти кажа кой си”, „В страната на слепите едноокият е цар” и „Страната гори, а бабата се сресва”. Тези изрази се използват в определени контексти и събеседникът незабавно разбира посланието. Преди стотици години пословиците и поговорките се смятаха за правила за поведение, които хората следваха. Изпълнени с мъдрост, румънските поговорки могат да се четат винаги, когато е необходим съвет. Такива съвети са оцелели с течение на времето.
(Снимка: © Мирела Карп)
